От края на 19 век, когато възникват основите на повечето съвременни хуманитарни науки, до днес в рамките на историческото религиознание възникват множество класификации на религиите и религиозните движения. Те се базират върху най-разнообразни критерии за осмисляне и „ подреждане“ на религиозния живот на човечеството: географския регион, епохата на възникване, степента на разпространение, културното влияние на различните религии; идейната основа на отделните религии, свързана с понятието за божественото и неговите проявления; измеренията историчност - митологичност, истинност - лъжливост и т.н.
В последните 150 години историко-религиозната наука не спира да ни предлага богат избор от разнообразно класифицирани религии, а за нас остава правото да изберем един или друг подход при оценяването на дадена религия и вместването й в определена група. Така разпространение придобиват понятия като: източни, западни, австралийски, азиатски, малоазийски, европейски, африкански и американски религии; древни, средновековни и съвременни вярвания; родови, племенни, национални и световни религии; примитивни и културни религии; монотеистични, дуалистични, политеистични, пантеистични, анимистични религии; исторични и митологични, истинни и лъжливи религии и т.н.
Във всички тези класификационни методи има известна условност, тъй като различните характеристики на отделните религии ги поставят в повече от една група. Освен това някои вярвания се развиват динамично и напълно непредвидимо, което води до неочакваното им „преместване“ от една в друга класификационна група.
Ето защо тук ние предлагаме комбиниран подход, който е достатъчно опростен, но научно-исторически и богословски издържан, така че да подпомогнем всеки, който иска точно да се ориентира в многообразието на религиозния живот на човечеството. Поставяме акцент върху религиите, които имат доминиращо влияние върху живота на съвременния свят, но същевременно правим необходимите връзки с религиите от древността. Обръщаме внимание на световните религии, като представяме техните еретични и сектантски видоизменения в отделна рубрика. В същото време разглеждаме и модерни култове и движения, които е трудно да бъдат наречени религии, но не защото не функционират като такива, а защото не притежават всички необходими елементи, присъщи на същинските религии: основател, свещено писание, свещено предание, цялостна и последователна идейна доктрина, изчерпателен етичен кодекс, ритуална зрялост.
Един пример:
Св. Йоан Дамаскин и св. Симеон Солунски Нови Богослов категоризират исляма като християнска ерес, за което имат достатъчно основания. Ние поставяме исляма в рубриката РЕЛИГИИ, тъй като - при оценяването на едно или друго религиозно учение като религия - взимаме предвид и наличието на ярката фигура на основателя, ролята на новото свещено писание, самобитния ритуален живот, степента на разпространение на учението и т.н. И докато римокатолицизмът, лутеранството, мормонизмът или петдесятничеството, например, не загърбват напълно Иисус Христос и Библията като авторитети (поради което са поставени в рубриката ЕРЕСИ И СЕКТИ), в исляма имаме нещо коренно различно: личността на Мохамед, Корана, особеното оформление на свещеното пространство със съответния молитвен ритуал, които излизат далеч извън границите на християнската ерес и създават нова религия.
