АПОСТОЛИ
Христос се нарича пратеник.
Евр. 3:1 - “Затова, братя свети, участници в небесното звание, разберете Пратеника и Първосвещеника на нашето вероизповедание, Иисуса Христа;”
Апостолите бяха отредени и избрани от Христос.
Марк 3:14 - “И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват”.
Йоан 15:16 - “Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва, та, каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде”.
Приеха името си от Христос.
Лука 6:13 - “А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванайсет, които и нарече апостоли”.
Призвани са :
От Бога -
1 Кор. 1:1 -“Павел, призван апостол Иисус Христов по воля Божия, и брат Состен “.
1 Кор. 12:28 - “И от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители; после такива, които имат сили чудотворни и дарби за лекуване; след това застъпници, управници и такива, които да говорят разни езици”.
Гал. 1:1 - “Павел апостол, призван не от човеци, нито чрез човек, а чрез Иисуса Христа и Бога Отца, Който Го възкреси от мъртвите”.
1 Тим. 1:1 - “Павел, апостол Иисус Христов по повеление на Бога, нашия Спасител, и на Господа Иисуса Христа, нашата надежда”.
От Христа -
Мат. 9:9 - “Когато минаваше оттам, Иисус видя едного човека, на име Матей, седнал на митницата, и му казва: върви след Мене. И тоя стана и тръгна след Него”.
Мат. 10:1 -“ И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ”.
Марк 1:16-20 - “А като вървеше покрай Галилейско море, видя Симона и брата му Андрея да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари.
И рече им Иисус: вървете след Мене, и Аз ще ви направя да бъдете ловци на човеци. И те веднага оставиха мрежите си и тръгнаха след Него.
И като отмина малко, Той видя Иакова Зеведеев и брата му Иоана, също в кораб, да кърпят мрежите си; и тозчас ги повика. И те оставиха баща си Зеведея в кораба с надничарите и тръгнаха след Него”.
Марк 2:14 -“ Като вървеше, видя Левия Алфеев, който седеше на митницата, и му казва: върви след Мене. Той стана и тръгна след Него.
Марк 3:13 - “После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него”.
Йоан 1:43 - “На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене”.
Деян. 20:24 - “Но мен не ме е за нищо грижа, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господа Иисуса, да проповядвам Евангелието на Божията благодат”.
Деян. 26:16 - “Но стани и се изправи на нозете си; защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия”.
Римл. 1:1-5 - “Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие, което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания, за Своя Син (роден по плът от Давидово семе. и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего, чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи”.
2 Кор. 5:20 - “И тъй, ние изпълняваме службата посланици вместо Христа, като че ли Сам Бог увещава чрез нас. Молим ви от име Христово: примирете се с Бога!”
2 Петр. 3:2 - “за да си спомните думите, изпреди казани от светите пророци, и заповедта на Господа и Спасителя, предадена от вашите апостоли;”
От Св. Дух -
Деян. 13:2 - “Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светий каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал”.
Деян. 13:4 - “И тъй, изпратени от Духа Светаго, те слязоха в Селевкия, а оттам отплуваха за Кипър”.
Деян. 16:6-7 - “Като преминаха Фригия и страната Галатийска, те не бяха допуснати от Духа Светаго да проповядват словото в Асия. А като дойдоха в Мисия, опитваха се да идат във Витиния; но Духът ги не пусна”.
Деян. 20:28 - “Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв”.
Те бяха безкнижни човеци.
Деян. 4:13 - “А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса”.
Те бяха избрани от долно съсловие.
Мат. 4:18-20 - “И като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари; и казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци. И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него”.
Първом бяха изпратени до дома Израилев.
Мат. 10:5-6 - “Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте;
а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев;”
Лука 24:46-47 - “....тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим;“
Деян. 11:19 - “А ония, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убиването на Стефана, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото, освен на иудеи”.
Деян. 13:46 - “Тогава Павел и Варнава казаха с дръзновение: първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето, обръщаме се към езичниците”.
После бяха изпратени да проповядват Евангелието на всички народи.
Мат. 28:19-20 - “И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин”.
Марк 16:15 - “И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари”.
Деян. 9:15 - “Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви”.
Деян. 19:10 - “Това трая до две години, тъй че всички жители на Асия, както иудеи, тъй и елини, чуха словото на Господа Иисуса”.
Деян. 22:21 - “И каза ми: иди! Аз ще те пратя далеко - при езичниците”.(Гал. 1:16; Гал. 2:2; Ефес.3:8; 2Тим. 1:11)
Деян. 26:17 - “...като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега”.
Римл. 10:18 - “Но казвам: нима те не чуха? Напротив, "гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им - до краищата на вселената".(Пс.18:5)
Кол. 1:6 - “Що пребъдва у вас, както и в цял свят, и принася плод и расте, както и между вас от деня, когато чухте и познахте истински Божията благодат”.
Петър е апостол на иудеите.
Гал. 2:7-8 - “Напротив, като видяха, че мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру -на обрязаните(понеже Оня, Който помогна на Петра в апостолството между обрязаните, помогна и на мене между езичниците)”.
Павел е апостол на езичниците.
Деян. 18:6 - “Но, понеже те се противяха и хулеха, той си отърси дрехите и им каза: кръвта ви - върху главите ви! Аз съм чист; отсега отивам при езичниците”.
Рим. 11:13 - “На вас, езичниците, казвам: доколкото съм апостол на езичниците, аз прославям службата си”.
Рим. 15:16 - “да бъда служител на Иисуса Христа между езичниците и свещенодействено да извършвам Божието благовестие, та приносът на езичниците, осветен от Духа Светаго, да бъде благоприятен”.
1 Тим. 2:7 - “....за което аз съм поставен проповедник и апостол (истина казвам в Христа, не лъжа), учител на езичниците във вярата и истината.
Христос поучаваше апостолите да не са страхливи, но да Го проповядват смело.
Мат. 10:27-33 - “Което ви говоря в тъмнина, кажете го на видело; и което чуете на ухо, разгласявайте от покривите. И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената. Не две ли врабчета се продават за един асарий *? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец; а вам и космите на главата са всички преброени; не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни. И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен;а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен”.
Даде им се:
Да се изпълнат с Духа Светаго -
Йоан 20:22 - “И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго”.
Деян. 2:1-4 - “Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях.
И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят”.
Деян. 4:31 - “И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие”.
Деян. 6:3 - “Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба”.
Деян. 9:17 - “Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий”.
1 Кор. 7:40 - “Но тя е по-блажена, ако си остане тъй, според моето мнение; а мисля, че и аз имам Дух Божий”.
1 Кор. 12:7-11 - “Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза; защото едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму - слово на знание, чрез същия Дух; едному - вяра, чрез същия Дух; другиму - дарби за лекуване, чрез същия Дух; едному - чудодействия, другиму - пророчество, едному - да различава духовете, другиму - разни езици, а другиму - да тълкува езици. Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму по отделно, както си иска”.
1 Сол. 4:8 - “И тъй, който отхвърля това, той отхвърля не човека, а Бога, Който и даде Своя Свети Дух в нас”.
2 Тим. 1:14 - “Запази добрия залог чрез Духа Светаго, Който живее в нас”.
Иак. 4:5 - “Или мислите, че напразно говори Писанието: "до ревнивост Бог обича духа, който е вселил в нас"?
Дух Светий да ги настави на истината -
Йоан 14:26 – “А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил”.
Йоан 15:26 - “А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене”.
Йоан 16:13 - “А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето”.
Да ги наставлява, как да отговарят на противниците -
Мат. 10:19-20 – “И кога ви предават, не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете; защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас”.(Марк. 13:11)
Лука 12:11-12 - “А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете, как или що да отговорите, или що да кажете; защото Дух Светий ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете”.
Деян. 6:10 - “ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше”.
1 Кор. 2:12-13 -“Ала ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога, за да знаем това, що ни е дарувано от Бога; това и проповядваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа Светаго, като сравняваме духовното с духовно”.
Нарочно се посветиха да проповядват Словото Божие.
Деян. 6:4 - “а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото”.
Те били пратени да проповядват Евангелието.
Марк 16:15 - “И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари”.
Марк 16:20 - “Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше”.
Деян. 14:6-7 - “те, като узнаха, прибягнаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в техните околности, и там благовестяха.
Деян. 15:7 - “След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват”.
Римл. 1:15 - “тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим”.
Рим. 15:19 - “със силата на поличби и чудеса, със силата на Божия Дух, тъй че разпространих благовестието Христово от Иерусалим и околността дори до Илирик”.
2 Кор. 5:19 - “защото Бог примири света със Себе Си чрез Христа, без да вменява на човеците прегрешенията им, и ни вложи в нас словото на примирението”.
Ефес. 6:19 - “и за мене, та, като отварям уста, да ми се даде слово, дръзновено да възвестявам тайната на благовестието”.
1 Сол. 2:4 - “но както Бог ни удостои да ни повери благовестието, тъй и говорим - не за да угаждаме на човеци, а на Бога, Който изпитва сърцата ни”.
Те били упълномощени да възвестяват благодат и прощение на грешните.
Ис. 40:1-2 - “Утешавайте, утешавайте Моя народ, казва вашият Бог; говорете на Иерусалим, що му е по сърце, и възвестявайте му, че времето на неговата борба се изпълни, че за неправдата му е дадено удовлетворение, защото от ръката Господня получи двойно за всички свои грехове”.
Йоан 20:23 - “На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат”.
Деян. 10:42-43 - “И заповяда ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия над живи и мъртви. За Него, всички пророци свидетелствуват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име”.
От тях се изисквало:
Да бъдат смирени -
Марк 9:33-37 - “Дойдоха в Капернаум; и когато Той беше вкъщи, попита ги: за какво разсъждавахте из пътя помежду си? Те мълчаха, понеже из пътя бяха разговаряли помежду си, кой е по-голям. И като седна, повика дванайсетте и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга. И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече: който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил”.
Лука 22:24-30 - “А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям. А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат; а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува. Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник. Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти, и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство, за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви”.
Да имат себеотрицание -
Мат. 10:37-39 - “Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене. Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази”.
Да се любят помежду си -
Йоан 15:17 - “Това ви заповядвам: да любите един другиго”.
Христос даде еднаква власт на всеки един от тях.
Мат. 16:18-19 – “и Аз ти казвам: ти си Петър*, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата”. (*камък)
Мат. 18:18 - “Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето”.
2 Кор. 11:5 - “Но аз мисля, че в нищо не съм по-долен от върховните апостоли”.
Те не бяха от света.
Йоан 15:19 - “Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази”.
Йоан 17:16 - “Те не са от света, както и Аз не съм от него”.
Светът ги ненавиждаше.
Мат. 10:22 - “ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но, който претърпи докрай, ще бъде спасен”.(Марк. 13:13; Лука. 21:17)
Мат. 24:9 – “Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име”.
Йоан 15:18 - “Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил”.
Те претърпяха гонения и страдания.
Мат. 10:16-18 - “Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби. Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват, и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене, за да свидетелствувате пред тях и пред езичниците”.
Лука 21:16 - “Ще бъдете предадени тъй също и от родители и от братя, и от роднини и приятели, и някои от вас ще умъртвят”.
Йоан 15:20 - “Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят”.
Йоан 16:2 - “Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба”.
Йоан 21:18-19 - “Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми”.
Деян. 4:3 - “и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило”.
Деян. 5:18 - “туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница”.
Деян. 5:40-41 - “Те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, заповядаха им да не говорят за името Иисусово и ги пуснаха. А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса”.
Деян. 7:58-60 - “и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел, и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми! И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина”.
Деян. 9:23-24 - “А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият; но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият”.
Деян. 12:1-2 - “В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло, и уби с меч Иакова, брата Иоанов.”
Деян. 12:3-5 - “като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра - тогава бяха дните на Безквасници, - и, като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, като мислеше след Пасха да го изведе пред народа. И тъй, Петър беше пазен в тъмницата; а в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него”.
Деян. 13:50 - “Но иудеите, като подбудиха набожните и почетни жени и градските първенци, подигнаха гонение против Павла и Варнава и ги прогониха из своите предели”.
Деян. 14:5 - “Когато езичниците и иудеите със своите началници, възбудени, се готвеха да ги охулят и с камъни убият”.
Деян. 14:19 - “дойдоха от Антиохия и Икония някои иудеи и, когато апостолите разискваха дръзновено, те убедиха народа да ги напусне, думайки: не говорите нищо истинно, а за всичко лъжете; като надумаха народа, набиха Павла с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за мъртъв”.
Деян. 16:22-24 - “Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги; и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази. Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада”.
Деян. 21:27-32 - “А когато щяха да се свършат седемте дена, асийските иудеи, като го видяха в храма, побуниха целия народ и туриха ръце на него, викайки: мъже израилтяни, на помощ! Тоя човек учи всички навсякъде против народа, против Закона и против това място; при това още и елини въведе в храма, та оскверни това свято място.
Защото преди това бяха видели в града с него ефесеца Трофима и мислеха, че Павел го е въвел в храма. Целият град се раздвижи и народът се стече. И като хванаха Павла, повлякоха го навън от храма; и веднага вратата бидоха затворени. И когато искаха да го убият, стигна вест до хилядника на полка, че цял Иерусалим се е побунил; а той веднага взе войници и стотници и се спусна срещу тях; те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла”.
Деян. 22-20 - “и когато се проливаше кръвта на Стефана, Твоя свидетел, там стоях и аз и одобрявах неговото убиване, като пазех дрехите на ония, които го убиваха”.
Деян. 23:12-15 -“А когато се съмна, някои от иудеите направиха заговор, заклеха се и си рекоха да не ядат, ни да пият, докле не убият Павла. Тия, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четирийсет души. Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха: с клетва се заклехме нищо да не хапнем, докато не убием Павла. Затова вие със синедриона явете сега на хилядника утре да го доведе долу пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му; а ние, преди да наближи той, сме готови да го убием”.
1 Кор. 4:9 - “Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци”.
1 Кор. 4:11-13 -“Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим; хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега”.
1 Кор. 15:32 - “Ако аз, тъй да кажа по човешки, се борих със зверове в Ефес, то каква полза за мене, щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!”
2 Кор. 1:8-10 - “Защото не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си, тъй че не се надявахме и живи да останем. Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите, Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави”.
2 Кор. 4:8-11 - “Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме; гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме. Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни. Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът”.
Гал. 5:11 - “А за какво още ме гонят, братя, ако аз и сега проповядвам обрязване? Тогава би се прекратила съблазънта от кръста”.
2 Тим. 3:11 - “моите гонения и страдания, що ме сполетяха в Антиохия, Икония, Листра, каквито гонения претърпях; и от всичко ме избави Господ”.
2 Тим. 4:6 - “Защото аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи”.
2 Петр. 1:14 - “знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви”.
Откр. 2:13 - “зная делата ти, и де живееш, там, дето е престолът на сатаната, и държиш името Ми, и не се отрече от вярата Ми дори в дните, когато верният Ми свидетел Антипа биде умъртвен между вас, среди които живее сатаната”.
Те видяха Христа в плът.
Йоан 1:14 – “И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца”.(Лука. 1:2)
Деян. 1:21-22 – И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус, начевайки от Иоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, - да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.”
1 Кор. 9:1 - “Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа?”
Евр. 2:3 - “как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него”.
1 Йоан. 1:1-3 - “Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота (и животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам), което сме видели и чули, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е с Отца и Неговия Син Иисуса Христа”.
Петър, Йаков и Йоан присъствували по време на Преображение Господне.
Мат. 17:1-9 – “след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с Него. Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия. Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте. И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха. Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се! А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса. И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите”.( Марк. 9:2-9; Лука. 9:28-36 ).
Бяха свидетели на възкресението и възнесението Христово.
Мат. 28:16-17 - “А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха”.
Марк 16:14 - “Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал”.
Лука. 24:33-41 - “И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба. Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. И като рече това, показа им ръцете и нозете. А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене?”
Йоан 20:19-28 - “А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой!”
Йоан 21:1-14 - “След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй: бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му. Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ. А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус. Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не. А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба. Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето. А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата. А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб. Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте. Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра. Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ. Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата. Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.”
Деян. 1:1-9 - “Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал, на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие; и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий. Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево? А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт; но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя. И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им”.
Деян. 2:32 - “Тогова Иисуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели”.
Деян. 10:40-41 - “Него Бог възкреси на третия ден и даде Му да се явява - не на целия народ, а нам, на предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след възкресението Му от мъртвите”.
Деян. 13:30-31 - “Но Бог Го възкреси от мъртвите; през много дни Той се явяваше на ония, които бяха възлезли с Него от Галилея за Иерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа”.
1 Кор. 15:5-8 - “и че се яви на Кифа и след това на единайсетте; после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи доднес, а някои и починаха; после се яви на Иакова, след това на всички апостоли, а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг”.
Лука 24:50-51 - “И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето”.(Марк. 16:19)
Приеха сила да правят чудеса.
Мат. 10:1 – “И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ”.
Мат. 10:8 - “болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте”.(Марк. 3:15; Марк. 6:7 )
Марк 16:20 - “Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин”.
Деян. 2:43 - “Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Иерусалим”.
Имената им.
Мат. 10:2-4 - “А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат, Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей, Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде”.(Марк. 3:17-19; Лука. 6:13-16)
Деян. 1:26 -“Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли”.
