Моралните правила на Хари Потър
Един християнски критик твърди: „Накратко, моралният компас на Роулинг в трите романа е стабилен - дори бих казал суров." Хари Потър наистина има морален кодекс, но какъв е той: християнски или езически? Първо нека се спрем на непослушанието на Хари Потър.
Послушанието определено е основен християнски принцип. Той е изразен в Господнята молитва, на която Апостолите са били научени от Самия Спасител. В тази молитва ние казваме: да бъде Твоята воля - не „моята", но Твоята. За да научи каква е Божията воля, Христовият ученик се упражнява в подчиняване на своята воля първо, на своите родители, после на духовния си отец, в дисциплината, известна като послушание. Чрез „отсичане на своята воля", както го описват Светите Отци, с времето човек достига до познаване на Божията воля, когато неговата собствена воля стане достатъчно „тиха", за да може да чуе Божията воля. Това развива добродетелта, известна в светоотеческата литература като различаване.
В поредицата книги за Хари Потър Хари постъпва по противоположен начин и нарушава изискванията на ръководещите - директорът на Хогуърт и другите не поради някакви възвишени идеали или принципи (например воден от морални задръжки), но просто защото така му е угодно или защото това допада на чувството му за предизвикателство или дори за отмъщение.
Второ, Хари Потър редовно лъже в Хогуърт, за да прикрие своето непослушание и да избегне последващото наказание. Дори когато непослушанието и лъжата му са разкрити, авторката не показва, че Хари е сгрешил, но по-скоро узаконява неговата безнравственост. Тя прави това съвсем ясно, когато описва получаването на точки от децата в техните състезателни „домове" (подобно на братската система). Точките, които Хари получава за действията, извършени в непослушание, са повече от тези, които получава, когато е послушен (и лъжите се възприемат в реда на нещата).
Ричард Абейнс в своята книга „Хари Потър и Библията" обобщава четири типа „нравственост", проповядвана от Хари Потър;
1. Неподчинението е позволено, когато правилата не служат на твоите собствени интереси.
2. Не трябва да се подчиняваме на правилата, ако те не отговарят на собственото ни разбиране за ситуацията.
3. Лъжата е приемлив начин за постигане на целта.
4. Всеки може да отвръща на злото със зло и да се отнася добре с другите, само ако те се отнасят добре с него.
Дори предполагаемата борба на доброто срещу злото в лицето на Хари Потър и Волдмърт се води от перспектива, която не е християнска. В четвъртата книга от поредицата става ясно, че източникът на магическата сила на жезлите на Хари и Волдмърт е един и същ.'Това е типично за езическия морален кодекс, където доброто и злото се разглеждат само като относителни; докато Господ съвсем ясно учи, че доброто и злото са съвършено различни едно от друго.
Може би най-безнравственото, което се случва в книгите, е лишаването от човешки образ и достойнство на обикновените хора, които не са магъосници и не се занимават с магия. Те са наречени с оскърбителен епитет „смутители". Нормалните хора са обрисувани в най-смешен вид и са показани като несправедливи преследвачи на магьосниците. Това на свой ред служи да оправдае множеството магически шеги с тях - отново противно на така наречените правила в училище, които са повече предмет на осмиване, отколкото на уважение.
Освен това, за да си отмъсти на „смутителите", Хари постъпва жестоко с хората в Хогуърт, които чувства, че заслужават такова отношение. Неговото отношение и постъпки директно се противопоставят на най-високите християнски добродетели: прощаване и любов към враговете (ср. Мат. 5:43-48). Моралният кодекс, който следва Хари Потър, накратко може да бъде определен така: „Бъди добър с онези, които го заслужават, вместо да разпиляваш любовта си за неблагодарните." Това е една от точките в моралното ръководство на Антъни Лавей, основателят на Църквата на сатаната, и може би неслучайно отразява поведението на Хари.
Цялата книга е издание на манастир "Св. Вмчк. Георги Зограф" – Атон
Автор: Монах Инокентий
