Съвети на психолога
Наталия Кючукова, психолог
0887/ 903 300
Въпрос: „Моля да коментирате случая с 10-годишния Веселин Сираков от град Лъки, който скочи от седмия етаж. Бащата на Веселин каза: „Никой не може да спаси рожбите ни“
Вярно ли е ,че Хари Потър е заплаха за нашите деца?”
Елисавета Грозева, Харманли
След случая с Лъки отново за Хари Потър
Трагедията с Веселин от Лъки разтревожи много родители. За огромно съжаление смятам, подобно на трагедията в „Индиго“, че и този случай ще отмине като дим, без да може всеки от нас да поеме дела на своята отговорност. Родителитe (не само на Веселин) прехвърлят вината върху обществото, в частност върху училището, а училището – върху родителите. Бащата на трагично загиналото дете каза пред вестник „24 часа“: "Детето ми живееше в друг свят – на електронни игри, мръсни филми, екшъни с кървища, при това всеки ден. Защо в някои страни Хари Потър е забранен? Децата ни живеят в таково общество, че никой не може да ги спаси.“
Учителката на Веселин отговори „Липсват им корените, семейството. Истината е, че нямат ценностна система. За това е виновна голямата ангажираност на родителите им, а също и социалните и икономически фактори“. А една психоложка, коята коментираше случая в медиите, каза, че на тази възраст децата не могат да разграничат фантазното от действителността. Но дали Хари Потър е само една приказка, подобна на приказките за Баба Яга, за омагьосани принцеси, за цар-жаба и т.н., или наистина е една врата към окултизма, която безцеремонно отворихме за нашите деца, преди още да са пораснали?
Аз не бих искала да се явявам в ролята на арбитър, още повече, че за читателите на списание „За жената“ изказах своето мнение още с появата на филма на екраните. Тогава бях много обнадеждена, защото почувствах, колко трезвеност и разумност има в българския родител. Това, което се случи в Лъки, не бива да го драматизираме нездраво. Трагедията е голяма, но не бива да допускаме една дифузен страх да ни завладее, сякаш всичко е извън нас, сякаш сме лишени от свободния избор в нашия живот. Трябва преди всичко да разберем, къде са нашите отговорности, най-напред като родители. Един изтъкнат професор от Принстън застана на твърдата позиция, че децата, които залитат по подобни книги и филми, го правят не поради силата на медиите, а защото имат сериозни вътрешни и семейни проблеми, в частност проблеми на техния скрит духовен живот. Например в тази възраст децата често и настойчиво питат за смъртта, за живота след смъртта и т.н., но родителите често омаловажават тези въпроси, защото самите те или никога не са се замисляли върху тях или отказват да мислят в тази посока. За това трябва да се съсредоточим и да видим основните проблеми, които вълнуват нашите деца, и да разглеждаме залитането във фантазията (подчертавам залитането) като симптом, а не като причина. Знаем от психологията, че забраненият плод има вътрешна сила, поради това недостъпните неща пораждат още по-голямо желание да ги притежаваме. За това едва ли е нужно да забраняваме Хари Потър. Много по-добре е да станем пасивни към тези неща, спокойно да подскажем на децата, че те не са истински и тогава да им предоставим алернативни развлечения. (Познавам хармонични и здрави семейства, където децата спокойно изгледаха филма с родителите си и той не им направи никакакво впечатление). Разбира се, това бяха деца, които имаха вече широка обща култура за възрастта си. За детето това не е трудно. Ако ние му помогнем, то лесно успява да се надсмее и карикатурно да разиграе фантастичните образи и по този начин да се отчужди от тях. Тоест затваряме му пътя да прескочи границата между фаназията и реалността. Това е закон в религоведението. Както казва един богослов, митът умира в приказката и приказката е надгробния камък на мита. Поради тази причина приказките от миналото за магьосници и превъплащенията им не са плашели никого. А да не забравяме също, че здравомислието у децата понякога е изумително. Но в случая с Хари Потър ние наистина отворихме за децата вратата на окултизма, защото нашите съблазни в тази насока са много големи. Днес едва ли не всеки трети човек се е докоснал до окултизма, като се започне от най-елементарното „вярване“ в гледане на кафе и се стигне до всякакъв парапсихичен опит, придобит в различни спиритични сеанси. Децата загубиха ориентира, подаван винаги от здравомислещия възрастен. Високият интелектуален потенциал на днешните деца ги издигна на една безкритична и самонадеяна позиция, където мнението на възрастния е излишно. Виждала съм родители, които изглеждат като деца на собствените си деца. „Не зная какво да му кажа. Той толкова много знае, толкова е информиран, че за всичко има отговор!“ Нашата грешка е, че сложихме знак за равенство между интелект и личност. И това силно пролича от публикациите за Веселин Сираков. Всички се учудват как това е сторило едно толкова интелегентно момче. Но само интелект не достига, за да кажем, че детето е зряло. Когато грешат сетивата и емоциите, мисълта ги контролира, но когато грешката е в самия мисловен процес, контролът трябва да бъде отвън. И затова предишните поколения толкова много са държали на послушанието към родителя, защото той по силата на родството е най-верния коректив в поведението на детето. А днес повечето деца са напълно безпомощни да се ориентират из дебрите на окултизма. Родителите най-често подценяват тяхното естествено любопитство, а все повече учители се увличат по окултизма и съзнателно или несъзнателно прокарват определени идеи. Но трябва да помним, че окултизмът е много по-страшен от езическите религии, защото той променя съзнанието на човека и блокира свободния му избор. Най-добре е да можем да следим, да четем и да дискутираме заедно с децата това, с което те се занимават. Има няколко принципа, които могат да ни ръководят, за да разберем доколко здрави са техните увлечения:
- Желае ли да притежава свръх-дарби и свръх-способности, чрез които да упражнява контрол над обстоятелства и хора.
- Това, с което се занимава, дали го насочва към някакво“тайно учение“, достъпно само за избрани.
- Изискват ли към него свръхподчинение към „гуру“, или фанатично преследва свръхпредписания.
Считам, че е много полезно да се чете добра художествена и историческа литература, биографии на известни личности. Тази литература изгражда реализъм у децата, критичност и добър естетически вкус. Тогава сами ще се убедят, че „Хари Потър“ е една посредствена книга, заниманията с окултизъм остават приоритет на алхимиците, а истинските творци и личности смирено и със страх са пристъпвали към тайните на битието. Те не са търсили слава, но именно поради това славата ги е застигала.
Не бива да възпитаваме в крачка, не бива да показваме на нашите деца, че сме безпомощни, че не можем да им помогнем и че те нямат нужда от нас. Когато детето види, че ние сериозно се отнасяме към неговия проблем, то постепенно изгражда доверие към нас. И да не забравяме, че не всичко приятно е полезно. Това е принципът на умереността, която древните са считали за добродетел.
