В. Монитор, 23 януари, Деян Енев
За алтернативния Инокентий се намери алтернативно решение. В такива случаи българският народ
има една хубава приказка - каквото повикало, такова се обадило. Наместо колосалния иск за 600
милиона евро на отцепниците е присъдено парично обезщетение в размер на 8 хиляди евро.
Така Съдът по човешките права в Страсбург директно отряза мегаломанските претенции на
отцепниците и де факто призна кухата същност на жалбата им. Магистратите се оказаха на висота,
вероятно отчитайки и факта от собствената си кухня, че приемането на жалба от страна на
несъществуващ синод е казус, сам по себе си твърде благодатен за юридическа атака. Впрочем, както е
известно на запознатите, пътят на Инокентий е осеян не толкова с духовни, колкото с материални
подвизи.
Вярващите знаят, че църквата не е човешка институция, а Богочовешки организъм. След решението
на съда в Страсбург в това могат да се убедят и невярващите.
Межд другото в името на Инокентий се съдържа старославянската дума за монах - "инок".
Отиването в манастир вероятно е единственият път към покаянието за алтернативния "ищец" - "ако има
уши, да слуша." И без това в България пустеят толкова манастири.
Инокентий си намери майстора
Петък, 23 Януари 2009











